Shayari Bazar

С внезапна решителност тя става от леглото; вече не плаче; права, обърната към него, му казва, не сантиментално, а с изненадваща агресивност: -Целуни ме!Той остава да лежи, колебайки се. Неподвижна, тя го чака, взирайки се в него с цялата тежест на един живот без бъдеще. Неспособен да понесе погледа й, той се предава: става, приближава се, поставя устни върху нейните. Тя вкусва целувката му, измерва степента на студенината й и казва: - Лош си! После се обръща към чантата си, оставена върху нощната масичка. Изважда от нея малък пепелник и му го показва. -Позна ли го? Той взима пепелника и го поглежда. -Позна ли го? – строго повтаря тя. Не знае какво да каже. -Погледни надписа!Име на пражки бар. Но то нищо не му говори и той мълчи. Тя наблюдава объркването му съсредоточено и с все по-враждебно недоверие. Той се чувства смутен под този поглед, но в същия миг, съвсем за кратко, пред него се мярва прозорец, на който има саксия до запалена лампа. Ала образът изчезва и той отново вижда враждебните очи. Тя разбира всичко: не само е забравил срещата им в бара, истината е по-лоша: той не знае коя е! Не я познава! В самолета не е знаел с кого разговаря. А после внезапно осъзнава: той нито веднъж не се бе обърнал към нея на име. -Ти не знаеш коя съм! -Моля! – казва той отчайващо неловко. Тя му говори като следовател: -Хайде, кажи ми името! Той мълчи. -Как е името ми? Кажи ми името! -Имената не са от значение! -Никога не си ме наричал по име! Ти не ме познаваш!-Моля! -Къде се запознахме? Коя съм аз?...Тя не го слуша. Лежи по корем, тялото й е разтърсвано от конвулсии, а в главата й е единствено самотата, която я очаква.