Да се чувстваш нужен. Въпреки всичко. Да бързаш занякъде, да носиш нещо, да вярваш, че те чакат, че без тебе не могат, че се взират в далечината идеш ли.Да изненадаш света с някакво откритие. Но аз нищо не носех освен едно опетнено име.Никой не ме чакаше, никой не гледаше жадно към пътя, да се задам, не броеше минутите.Скоростта, с която летях, се превърна в сух, безплоден вятър.Скорост, скорост към нищото,опустошителна като суховей.Целият ти досегашен живот пробягва мълнийно пред очите ти.Искаш да се вкопчиш в нещо, да се задържиш на ръба на пропастта.Не е възможно да бъдеш излишен на тоя свят.И последният човек е нужен някъде, някому, за нещо.
Like (0) Dislike (0)
Your Comment